Инсулинов риск от хормона на растежа и повече за CT/TT, CC

Генотип и хормон на растежа

Бета Катенин – TCF7L2 (човешки генотип) и хормон на растежа

Една от най-силните вреди от хормона на растежа е промяната на човешкият генотип, което с други думи казано, е цялостна трансформация на организма. Някои от атлетите си казват „Това е супер, аз искам да съм животно„, но да разгледаме по-обстойно рисковете и вредите, които се крият в този сравнително нов препарат и средство, употребявано от стотици хиляди хора по света, с тенденция за нарастване на статистиката.

Взаимодействията между TCF7L2 човешки генотип и растежния хормон индуцира промени в глюкозната хомеостаза при деца в ненапреднала възраст (гестационна). Транскрипционния фактор 7 – като 2 (TCF67L2) rs7903136 ген полиморфизъм е свързан с риска от развитие на захарен диабет тип 2 (DM), вероятно чрез намаляване на секрецията на инсулин. Растежният хормон (GH) намалява инсулиновата чувствителност и увеличава секрецията на инсулин. Ето защо, децата лекувани с GH са група от хора, която е свързана с промени в глюкозната хомеостаза.

За да се определи влиянието на  TCF7L2 rs7903146 полиморфизъма върху промените в секрецията на инсулина и чувствителността към инсулин в продължение на 4 години лечение с GH на деца, резултатите са (при общо 246 деца от бялата раса, със средна възраст от 7, 8 години):

Предмет: Инсулиновата чувствителност и секрецията на инсулин се измерва чрез тест, често извадката е интравенозно с глюкозен толеранс (FSIGT) (n = 68) и оценката на хомеостазата при модел (HOMA) изчисления (на всички).

Човешки хормон на растежа

Човешки хормон на растежа

Резултати: Няма никаква връзка между rs7903146 генотипа и инсулиновата чувствителност или секреция на инсулин в началото, но след конфаундерната корекцията, секрецията на инсулин е по-висока в CT/TT групата, отколкото в групата на CC.

Малко повече за групите CT/TT, CC: 

Хората с CC генотип имат по-силна имунна реакция към HCV инфекция, отколкото хората с генотиповете CT или TT (наречени не-CC генотипове). Този имунен отговор прави хора, които имат CC генотип по-вероятни към изчистване на HCV без лечение (наречено спонтанно изчистване на вируса), в рамките на месец от заразяването. Хората с CC генотип също са с тенденция с два или три пъти по-вероятно да бъдат излекувани с PEG-IFN и Рибавирин, независимо от раса или ХИВ статус.

По време на лечението с хормон на растежа, носителите на rs7903146 повишават секрецията на инсулин, подобно е на носителите на CC генотип (по-силния генотип). Намалението на инсулиновата чувствителност е значително само в групата на  CT/TT, но разликата в намалението между групите с различен генотип не достига значимост (P = 0.06). Индексът на разпределението (секрецията на инсулин и инсулинова чувствителност), който е и оценката на функцията на бета клетките, не е бил свързан с генотипа и не се променя по време на лечението с GH.

Заключение:

Полиморфизъм TCF7L2 rs7903146 не е свързан с промяната на секрецията на инсулин по време на лечението с хормон на растежа при деца със синдрома на малки за гестационната си възраст (SGA)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *